Ангел

Ореол от звезди те последва,
като ангел, слязъл при мен,
с добротата в сърцето си, блеснал,
да ми светиш по път замъглен...

Ти ела, остани и не тръгвай,
аз те чаках, заповядай и влез...
Или да вървим по твоите стъпки,
да не бавим съдбата си днес...

Чак сега те огледах! Красива!
В полумрака не виждам добре,
някога бях те описал във книга,
но само мечтаех за Жена като теб...

Ти ми се случи! Блян от съня ми!
Колко далеч или тук си била?
Непрогледнал с душа, а очите обляни,
от сълзи, които за тебе държах...

Не, не плаках, защото те няма,
срещу мен огледало виси,
и тъгата поглеждах я цяла,
моят образ сега е щастлив...

Ще го счупя на ситни парчета,
ще изсипя стъклата на вятъра,
като звездния прах от небето,
да блести в твоя чест за награда..

А когато вървим, прегърнати с теб,
ще посоча звездата ни паднала,
за целувката, сбъдната в миг ще се спрем,
от устните сладки на ангела...

28.03.2013
Д. Антонов (diester)