АНГЕЛ ХРАНИТЕЛ
Защо не го приемаш,
защо се тъй засягаш,
защо душата му не вземаш,
защо от него искаш да избягш?
Той не иска като луд да те преследва,
но на него Господ му е наредил
ден и нощ душата ти да следва,
да страда, когато някой те е наранил!
Какъв си ти - човек безчувствен,
дори сълза не можеш да отрониш,
и подъл си - пред хората изкуствен,
сега със лекота тоз ангел ще прогониш.
Помисли си!
Тръгне ли, той нивга повече не ще се върне,
изгонен и от Рая, че ти от него се отказа.
Когато имаш нужда ангелът да те прегърне,
наказан ще си ти, че крилата му отряза.
Добре, така да е!
За последно той със тебе се сбогува,
тъжен, съкрушен, с очи печални,
ридае, но дори не чуваш как тъгува
и в сърцето му забиваш хиляди ками кристални.
Да те научи: тежко ли е - слаб да си,
че не е страшно да се падне от високо,
в сълза той искаше да се роди
и да изпие мъката с това сърце широко.
А ти - смелчага - душата му поряза,
от Господа подаръка отказал,
с един замах ти ангела размаза.
Така дори и Господ теб не би наказал!
© Андриан Георгиев Все права защищены