16.06.2011 г., 19:03

Ангел хранител

1.2K 0 1


АНГЕЛ ХРАНИТЕЛ


Защо не го приемаш,
защо се тъй засягаш,
защо душата му не вземаш,
защо от него искаш да избягш?

Той не иска като луд да те преследва,
но на него Господ му е наредил
ден и нощ душата ти да следва,
да страда, когато някой те е наранил!

Какъв си ти - човек безчувствен,
дори сълза не можеш да отрониш,
и подъл си - пред хората изкуствен,
сега със лекота тоз ангел ще прогониш.

Помисли си!
Тръгне ли, той нивга повече не ще се върне,
изгонен и от Рая, че ти от него се отказа.
Когато имаш нужда ангелът да те прегърне,
наказан ще си ти, че крилата му отряза.

Добре, така да е!

За последно той със тебе се сбогува,
тъжен, съкрушен, с очи печални,
ридае, но дори не чуваш как тъгува
и в сърцето му забиваш хиляди ками кристални.

Да те научи: тежко ли е - слаб да си,
че не е страшно да се падне от високо,
в сълза той искаше да се роди
и да изпие мъката с това сърце широко.

А ти - смелчага - душата му поряза,
от Господа подаръка отказал,
с един замах ти ангела размаза.
Така дори и Господ теб не би наказал!

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андриан Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...