Ангел-хранител

Лично създадена от Бог, следствие на апогея в музата му,

ти си моят дар от него – руменият цвят, от щастие, по бузата му.

Моя пълна противоположност си, другият на моя отрицателен магнит,

надежда, раждаща възможност – идеал, в женска красота обвит.

Ти си личното ми Слънце, изгряващо с годините по-рядко,

малкото останало ми щастие в леговището блатно.

Бих те нарисувал с думи, ала не достигат цветове –

писателят у мен се чуди, Пикасото в мен реве.

Ще помоля само благородната ти Прошка за същата към мен.

За да може съвестта ми, затворена в тъмница, пак да види белия, прекрасен ден.

Знае Геният в мен колко тъга в теб е породил,

но знай, че това бавно го убива, като забит в сърцето магарешки бодил.

Мъдростта чак сега при мене идва – изтърква глупостта ми с четка.

Зова ангела в теб – отново да се наречеш моя братовчедка.

Заспива в мен инсомния, чезне сънният екстаз,

нека се завърнем в питърпанския ни свят - там, където още сме деца, само ти и аз.