Ангел-хранител
Ангел-хранител
Лично създадена от Бог, следствие на апогея в музата му,
ти си моят дар от него – руменият цвят, от щастие, по бузата му.
Моя пълна противоположност си, другият на моя отрицателен магнит,
надежда, раждаща възможност – идеал, в женска красота обвит.
Ти си личното ми Слънце, изгряващо с годините по-рядко,
малкото останало ми щастие в леговището блатно.
Бих те нарисувал с думи, ала не достигат цветове –
писателят у мен се чуди, Пикасото в мен реве.
Ще помоля само благородната ти Прошка за същата към мен.
За да може съвестта ми, затворена в тъмница, пак да види белия, прекрасен ден.
Знае Геният в мен колко тъга в теб е породил,
но знай, че това бавно го убива, като забит в сърцето магарешки бодил.
Мъдростта чак сега при мене идва – изтърква глупостта ми с четка.
Зова ангела в теб – отново да се наречеш моя братовчедка.
Заспива в мен инсомния, чезне сънният екстаз,
нека се завърнем в питърпанския ни свят - там, където още сме деца, само ти и аз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Попов Всички права запазени
