25 янв. 2017 г., 01:59

Ангел - спасител

804 1 8

Ангел - спасител

 

Чувствах се сама тогава,

после открих, сама не съм била.

Не вярвах в приятелството.

Изглеждаше в нищо и никого.

 

Преживявах трудни времена

трансформиращи се в сълзи.

Сърцето ми разочаровано -

Не знаеше какво се случва.

 

Дълго време си мислех,

какво се случва с мен!

Дълго време се молех,

за приятел, някой за мен.

 

Тогава стана нещо странно,

нещо особено. Нещо вълшебно.

Срещнах този човек специален,

който съм срещала и преди.

 

Винаги. Днес и утре също.

Заедно по стъпките на времето.

Не само в тъгите. Но и в радостите.

В живота ми - светлината, топлината.

 

Винаги има какво да ми каже.

С какво да ме замисли.

С какво просто да помълчим.

Да ме усмихне, докато вървим.

 

От този ден и от всеки един

знам, че седя срещу някой незаменим.

Може би заради усмивката му

или този негов начин на мислене.

На чувстване. На обичане...

 

Когато те погледна

разбирам всичко повече. 

И сляпа - проглеждам.

Всяка сълза си струва

по пътя на щастието.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Благодаря, че ми показваш 

цветовете на живота. 

Че не съм сама. Че те има. 

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...