Ангелоподобни
Тогава и аз съм спокоен – че душата ми няма да спи на тротоара.
Постилам пред себе си поне по един булевард –
и тръгвам с усмивка. Натам, накъдето не трябва.
Описват по спомени някои от небесните зими –
два ангела боси. Досущ на човеци приличат.
Политат, пропадат, по мрамора лазят... Но как?!
Язък! И все пак – Бог ги обича.
Думите ваят понякога цял параван –
в моменти, когато и най-смелият ,,аз’’ е подплашен.
Тогава сърцето руши се, душата е в транс.
А след това, за капак – всеки ангел е мрачен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Константин Дренски Все права защищены