До своя край истинска бе моята любов
и давах ти я с пълни шепи,
но един ден ти бе толкова суров,
и просто с думите си я разцепи.

Държах любовта в своите длани
и те чаках с усмивка на лице,
но вместо целувка, ти ми даде рани,
рани, които убиват моето сърце.

Попитах те защо така се промени,
дали причината е в  мен.
А ти ми се извини, задето ме нарани,
задето почерни всеки мой ден.

Отговор ясен така и не получих,
но извинението ми стига да се възстановя.
Тежкия урок научих:
никога повече няма да ти се доверя.

Сега в дланите си държа ангелски прах -
остатък от голямата, наша любов.
Какво да правя с него, не разбрах.
Има ли смисъл? Ти вече не си до мен в живота суров!