1 ago 2007, 15:59

Ангелски прах на дланта ми

  Poesía
1.2K 0 1
До своя край истинска бе моята любов
и давах ти я с пълни шепи,
но един ден ти бе толкова суров,
и просто с думите си я разцепи.

Държах любовта в своите длани
и те чаках с усмивка на лице,
но вместо целувка, ти ми даде рани,
рани, които убиват моето сърце.

Попитах те защо така се промени,
дали причината е в  мен.
А ти ми се извини, задето ме нарани,
задето почерни всеки мой ден.

Отговор ясен така и не получих,
но извинението ми стига да се възстановя.
Тежкия урок научих:
никога повече няма да ти се доверя.

Сега в дланите си държа ангелски прах -
остатък от голямата, наша любов.
Какво да правя с него, не разбрах.
Има ли смисъл? Ти вече не си до мен в живота суров!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...