Aug 1, 2007, 3:59 PM

Ангелски прах на дланта ми

  Poetry
1.2K 0 1
До своя край истинска бе моята любов
и давах ти я с пълни шепи,
но един ден ти бе толкова суров,
и просто с думите си я разцепи.

Държах любовта в своите длани
и те чаках с усмивка на лице,
но вместо целувка, ти ми даде рани,
рани, които убиват моето сърце.

Попитах те защо така се промени,
дали причината е в  мен.
А ти ми се извини, задето ме нарани,
задето почерни всеки мой ден.

Отговор ясен така и не получих,
но извинението ми стига да се възстановя.
Тежкия урок научих:
никога повече няма да ти се доверя.

Сега в дланите си държа ангелски прах -
остатък от голямата, наша любов.
Какво да правя с него, не разбрах.
Има ли смисъл? Ти вече не си до мен в живота суров!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...