1.08.2007 г., 15:59

Ангелски прах на дланта ми

1.2K 0 1
До своя край истинска бе моята любов
и давах ти я с пълни шепи,
но един ден ти бе толкова суров,
и просто с думите си я разцепи.

Държах любовта в своите длани
и те чаках с усмивка на лице,
но вместо целувка, ти ми даде рани,
рани, които убиват моето сърце.

Попитах те защо така се промени,
дали причината е в  мен.
А ти ми се извини, задето ме нарани,
задето почерни всеки мой ден.

Отговор ясен така и не получих,
но извинението ми стига да се възстановя.
Тежкия урок научих:
никога повече няма да ти се доверя.

Сега в дланите си държа ангелски прах -
остатък от голямата, наша любов.
Какво да правя с него, не разбрах.
Има ли смисъл? Ти вече не си до мен в живота суров!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...