Човек (Анна Станоева)
190 4978
1 сент. 2017 г., 18:37  

Аника – Паника 

  Поэзия » Для детей
1599 3 14

 

- Паника, паника! Мамо! Паника!

- Къде ти сложи роклята ми, чантата!?

- Спокойно скъпа моя, Аника…

Tи само трябва да си светнеш лампата.

 

- Паника, паника! Мамо! Паника!

- Сложи ми панделките във косите!

- Търпение, мъниче… Време има.

От бързане се спъваш във килима!

 

- Паника, паника! Мамо! Паника!

- Учителката само мене чака!

- Търпение, момичето ми, стой!

- Вземи букета и се успокой!

 

***

Тъй двете в първият учебен ден,

закрачиха със поглед устремен,

посрещна ги учителката млада,

спокойна, ведра и с усмивка блага.

 

Покани първолаците във час,

те гледаха я чудно и в захлас,

тя стигна до въпросът с имената,

очакваща, стоейки пред дъската.

 

Дойде редът на наша Аника.

Зарежда името си в паника:

- „Мъниче, Момиче, Скъпа моя…”

- изрече тя… и смъкна се на стола.

 

Учителката рече: - Аника!

- Добре дошла! - Приветствайте деца!

- На добър час и нека таз година

през знание и учене да мине!

 

Почудиха се всички ученици,

замигаха през гъстите ресници,

че чудно име носи туй дете,

и дадоха му прякор от сърце.

 

От този ден насетне вече сричат

и смятат, и рисуват, даже пишат.

Mомичето със странни имена,

остана Аника – Паника в класа.

 

© Анна Станоева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

"Хитрушковците сладкодумни са палавници умни" »

10 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много хубав детски стих, весел и жизнерадостен! Поздравления!
  • Супер!
  • Много идейно и смислено, различно и неповторимо стихотворение! Това е моята лична преценка.
  • Уважуха! За "дъ ансъра".
  • Това явно е откъс от някой по-стар филм, на който не съм попаднала И не подценявам деца, толкова си мога.
  • Имам нужда от допълнителен коментар, а той е този: "Не бива да се подценява интелигентността на децата, която няма нищо общо с интелектуалността. Малкият човек не означава, че не е личност, макар и недовършена в своето развитие. Малкият човек може да оценява заобикалящата го действителност в реални обемни възприятия и, когато го инфантилизират в процент непоносим, дори за самия него, не му остава нищо друго, освен да се огради с леърите на собственото си его, т.е. да си помисли: " Тия дето ми дават наклон на равноденствието, са все още недозрели дечиня!"
  • Защото е леличка 😂
  • Абе, нали знаеш. че съм си чеп! Това, гдето си надраскала, даже децата ще се питат: "Тази леличка, защо толкова ни подценява?"
  • Интересно и познато! Поздрави и от мен!
  • Страхотно сладко стихче! С удоволствие давам гласа си. Успех!
  • Не е лесно да си първолак
  • Много сладурско, Ани и мнооого познато
Предложения
: ??:??