Аника – Паника
- Паника, паника! Мамо! Паника!
- Къде ти сложи роклята ми, чантата!?
- Спокойно скъпа моя, Аника…
Tи само трябва да си светнеш лампата.
- Паника, паника! Мамо! Паника!
- Сложи ми панделките във косите!
- Търпение, мъниче… Време има.
От бързане се спъваш във килима!
- Паника, паника! Мамо! Паника!
- Учителката само мене чака!
- Търпение, момичето ми, стой!
- Вземи букета и се успокой!
***
Тъй двете в първият учебен ден,
закрачиха със поглед устремен,
посрещна ги учителката млада,
спокойна, ведра и с усмивка блага.
Покани първолаците във час,
те гледаха я чудно и в захлас,
тя стигна до въпросът с имената,
очакваща, стоейки пред дъската.
Дойде редът на наша Аника.
Зарежда името си в паника:
- „Мъниче, Момиче, Скъпа моя…”
- изрече тя… и смъкна се на стола.
Учителката рече: - Аника!
- Добре дошла! - Приветствайте деца!
- На добър час и нека таз година
през знание и учене да мине!
Почудиха се всички ученици,
замигаха през гъстите ресници,
че чудно име носи туй дете,
и дадоха му прякор от сърце.
От този ден насетне вече сричат
и смятат, и рисуват, даже пишат.
Mомичето със странни имена,
остана Аника – Паника в класа.
© Анна Станоева All rights reserved.
