26 дек. 2014 г., 17:02

Анонимен

479 0 1

Зад анонимност се крие,

в очи да не бие.

Жлъчно наранява,

май се вдетинява!

 

Щом сме на прицел -

нещо завижда!

Жажда го мъчи-да я насити,

ада предвижда - кой го бръсне!

 

Думите не ще ни открадне.

Двойките само ни радват.

Гост неканен,

кратък звън камбанен.

Не ни интересува,

нито вълнува!

 

Аз ще си пиша,

както си зная.

Свободно над листа сърцето диша,

с нови стихове ще го запозная!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много актуално и истинско!Присъединявам се към твоето мнение.Поздравявам те за хубавата творба.
    Още веднъж Честита Нова Година!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...