Зад анонимност се крие,
в очи да не бие.
Жлъчно наранява,
май се вдетинява!
Щом сме на прицел -
нещо завижда!
Жажда го мъчи-да я насити,
ада предвижда - кой го бръсне!
Думите не ще ни открадне.
Двойките само ни радват.
Гост неканен,
кратък звън камбанен.
Не ни интересува,
нито вълнува!
Аз ще си пиша,
както си зная.
Свободно над листа сърцето диша,
с нови стихове ще го запозная!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
