Зад анонимност се крие,
в очи да не бие.
Жлъчно наранява,
май се вдетинява!
Щом сме на прицел -
нещо завижда!
Жажда го мъчи-да я насити,
ада предвижда - кой го бръсне!
Думите не ще ни открадне.
Двойките само ни радват.
Гост неканен,
кратък звън камбанен.
Не ни интересува,
нито вълнува!
Аз ще си пиша,
както си зная.
Свободно над листа сърцето диша,
с нови стихове ще го запозная!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
