Анонимен

26 dic 2014, 17:02

Poesía

323 0 1

Зад анонимност се крие,

в очи да не бие.

Жлъчно наранява,

май се вдетинява!

Щом сме на прицел -

нещо завижда!

Жажда го мъчи-да я насити,

ада предвижда - кой го бръсне!

Думите не ще ни открадне.

Двойките само ни радват.

Гост неканен,

кратък звън камбанен.

Не ни интересува,

нито вълнува!

Аз ще си пиша,

както си зная.

Свободно над листа сърцето диша,

с нови стихове ще го запозная!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.