26.12.2014 г., 17:02

Анонимен

475 0 1

Зад анонимност се крие,

в очи да не бие.

Жлъчно наранява,

май се вдетинява!

 

Щом сме на прицел -

нещо завижда!

Жажда го мъчи-да я насити,

ада предвижда - кой го бръсне!

 

Думите не ще ни открадне.

Двойките само ни радват.

Гост неканен,

кратък звън камбанен.

Не ни интересува,

нито вълнува!

 

Аз ще си пиша,

както си зная.

Свободно над листа сърцето диша,

с нови стихове ще го запозная!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много актуално и истинско!Присъединявам се към твоето мнение.Поздравявам те за хубавата творба.
    Още веднъж Честита Нова Година!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...