26.12.2014 г., 17:02

Анонимен

480 0 1

Зад анонимност се крие,

в очи да не бие.

Жлъчно наранява,

май се вдетинява!

 

Щом сме на прицел -

нещо завижда!

Жажда го мъчи-да я насити,

ада предвижда - кой го бръсне!

 

Думите не ще ни открадне.

Двойките само ни радват.

Гост неканен,

кратък звън камбанен.

Не ни интересува,

нито вълнува!

 

Аз ще си пиша,

както си зная.

Свободно над листа сърцето диша,

с нови стихове ще го запозная!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много актуално и истинско!Присъединявам се към твоето мнение.Поздравявам те за хубавата творба.
    Още веднъж Честита Нова Година!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...