Анти

Поврага! Докога ще ми досаждате!

От вашата любов ме стяга шапката.

Когато пак умирате и раждате

абсурд е да се мине между капките.

Вземете си молбите и се махайте!

Не мога да се справя със досадата.

Навярно ще нощувате под стряхата,

дори с памук душата ми да вадите.

Напомням, че не ми се слушат глупости.

Млъкнете, да ви вземат всички дяволи!

Дори и Бог разбра какви боклуци сте,

макар за милостиня сте опявали.

Сега сами си сърбайте попарата

от собствената глупост и бездарие,

а нейде по площадите и гарите

събират гняв децата на България.

Виновни сте и няма спор по казуса.

Прегракнах от молби и пледоарии.

Рисуват по миражите оазиси

прокудени децата на България.

Къде те има, майко Богородице?

Дари любов за вечните си парии,

че трупайки в сърцата безизходици

броят звезди децата на България.