25.05.2022 г., 10:52

Анти

790 1 2

 

  Анти

 

Поврага! Докога ще ми досаждате!

От вашата любов ме стяга шапката.

Когато пак умирате и раждате

абсурд е да се мине между капките.

 

Вземете си молбите и се махайте!

Не мога да се справя със досадата.

Навярно ще нощувате под стряхата,

дори с памук душата ми да вадите.

 

Напомням, че не ми се слушат глупости.

Млъкнете, да ви вземат всички дяволи!

Дори и Бог разбра какви боклуци сте,

макар за милостиня сте опявали.

 

Сега сами си сърбайте попарата

от собствената глупост и бездарие,

а нейде по площадите и гарите

събират гняв децата на България.

 

Виновни сте и няма спор по казуса.

Прегракнах от молби и пледоарии.

Рисуват по миражите оазиси

прокудени децата на България.

 

Къде те има, майко Богородице?

Дари любов за вечните си парии,

че трупайки в сърцата безизходици

броят звезди децата на България.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...