АНТИКОЛЕДНО
Днес
в “Откровения” ще бъда откровен:
не ми харесва “Коледа” на мен!
Макар за някого да е прекрасен,
за мене този празник е неясен.
Не можем, първо, да си обясниме
отде се взема неговото име!
“Живял бил някога един Колад.
И тоз Колад обичал шоколад.
И са го дразнели със:
“Ой, Коладе,
изяде ли си вече шоколаде?...””
А други пък
го свързват със вендетата:
на “Коледа” се колели прасетата!
Неясен е и следният въпрос:
рекламното лице на “Кока Кола”,
патронът на търговците от МОЛ-а -
как Дядо Коледа се връзва със Христос?
Той със кого е в дружба по-голяма:
с търговците, или с Христос, със храма?
Накрая - мъж ли е или жена,
като му свършва името на “а”?
Министри, магистрати, депутати,
гласуват си тринайстите заплати.
В бюджета левче
за илач да не остава,
ще вземат външен дълг – и пак си ги раздават!
И като имат със какво да пазаруват,
те могат и цял месец да празнуват!
Но който
трябва всеки ден да бачка,
за да изкара своята кльопачка,
а в празник пукнат лев не получава –
той в коледните дни се разорява!
А предстои и Новата година –
и там без харч не може да се мине!
Как
по-понятен беше Дядо Мраз!
Със него от дете бях свикнал аз.
Той идваше на Новата година
и влизаше във детските градини
със пълен кош играчки на гърбината –
за радост на послушните деца!
Но и на непослушните
подаръци раздаваше,
а те - да слушат вече - обещаваха!
Да,
Дядо Мраз бе много по-лъчист!
Но че бил комунист
го набедиха,
и с Дядо Коледа го замениха!
Откакто –
вече двадесет години,
не с Дядо Мраз, а с Дядо Коледа празнуваме,
и в криза влязохме, и мизеруваме!
Така е,
като своето не тачим,
а винаги по чуждото се влачим!
Сега
очаквам скоро, някой ден,
да запразнуваме и “Пуйкин ден”!
Ще трябва само да го измъдруваме:
как "Пуйкин ден"
без пуйка да празнуваме?
В България
и пуйки не останаха –
те всички пуйки пуетеси станаха!
© Ангел Чортов Все права защищены
Толкова ранни поздравления за рожден ден не бях получавал, но затова пък са толкова хубави и толкова ми харесаха!
Но защо да ти се ядосам "още повече"? Наистина, бих искал да не променяш предния си постинг; жалко, че не предвидих че можеш да го промениш и не си го копирах, но нима мога да ти се ядосам?
Напротив, всичките ти отзиви много ме радваха и са ми много скъпи. Особено това ти дълго откровение! Щастие е за мен, че на света има толкова близка и сродна ми душа!
Тъжно ще е, ако "това е последното ти 'явно участие' на тази страница". Вероятно си имаш съображения. Но ние сме си тука. Не бих искал да е на прощаване, затова ще се обърна и към тебе с думите си към Музата:
"Единствено пред тебе коленича
с горещата молба: "Не ме забравяй!
За кратко в труден час ми се явявай
и твоят любещ, твоят мъдър глас,
да бъде във живота ми компас!""