Антиколедно - Четвърти Коледен Творчески Фестивал
АНТИКОЛЕДНО
Днес
в “Откровения” ще бъда откровен:
не ми харесва “Коледа” на мен!
Макар за някого да е прекрасен,
за мене този празник е неясен.
Не можем, първо, да си обясниме
отде се взема неговото име!
“Живял бил някога един Колад.
И тоз Колад обичал шоколад.
И са го дразнели със:
“Ой, Коладе,
изяде ли си вече шоколаде?...””
А други пък
го свързват със вендетата:
на “Коледа” се колели прасетата!
Неясен е и следният въпрос:
рекламното лице на “Кока Кола”,
патронът на търговците от МОЛ-а -
как Дядо Коледа се връзва със Христос?
Той със кого е в дружба по-голяма:
с търговците, или с Христос, със храма?
Накрая - мъж ли е или жена,
като му свършва името на “а”?
Министри, магистрати, депутати,
гласуват си тринайстите заплати.
В бюджета левче
за илач да не остава,
ще вземат външен дълг – и пак си ги раздават!
И като имат със какво да пазаруват,
те могат и цял месец да празнуват!
Но който
трябва всеки ден да бачка,
за да изкара своята кльопачка,
а в празник пукнат лев не получава –
той в коледните дни се разорява!
А предстои и Новата година –
и там без харч не може да се мине!
Как
по-понятен беше Дядо Мраз!
Със него от дете бях свикнал аз.
Той идваше на Новата година
и влизаше във детските градини
със пълен кош играчки на гърбината –
за радост на послушните деца!
Но и на непослушните
подаръци раздаваше,
а те - да слушат вече - обещаваха!
Да,
Дядо Мраз бе много по-лъчист!
Но че бил комунист
го набедиха,
и с Дядо Коледа го замениха!
Откакто –
вече двадесет години,
не с Дядо Мраз, а с Дядо Коледа празнуваме,
и в криза влязохме, и мизеруваме!
Така е,
като своето не тачим,
а винаги по чуждото се влачим!
Сега
очаквам скоро, някой ден,
да запразнуваме и “Пуйкин ден”!
Ще трябва само да го измъдруваме:
как "Пуйкин ден"
без пуйка да празнуваме?
В България
и пуйки не останаха –
те всички пуйки пуетеси станаха!
© Ангел Чортов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
И тъй като изчерпаха се пуйките
на "Пуйкин ден" кокошки ще бракуваме
"кокошки", "патки", "гъски" - с тез пернати
страната ни доволно е богата! -
Да, последният ред е много груб, и се замисляш: защо поетът го е написал. Съвсем неочаквано, ни в клин, ни в ръкав. Изблик на безпричинен гняв, насочен не срещу когото трябва. Такъв е. "Като няма прокопсия, плюл съм в тая орисия!" Разгневен от социалната действителност, но безсилен пред нея,поетът си изкарва яда на поетесите.
Можех ли да не напиша последните два реда? Можех, разбира се. Но си помислих: щом на мене са хрумнали, хрумнали са или ще хрумнат и на друг. Обаче написани от мене, поета,те са самоирония, шега, равнозначно на "Всички пуяци пуети станали". Докато ако оставя пръв да ги напише някой непоет, който изпитва истинско презрение към поетите, биха прозвучали като обида, като подигравка. -
Последният стих е замислящ, нали?
-
Жарава, Николина, Нина и Ивон! Много се изненадах, като видях постнато това си стихотворение - то беше изпратено за конкурса за Четвъртия коледен фестивал и бях забравил за него.
Но по някаква причина бе постната само около една трета от него. Прочетете го моля ви пак, защото би ме било срам, ако стихотворението ми се състоеше само от първоначално постнатата част! -
С поздрави и усмивки!
-
хахха весело
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Толкова ранни поздравления за рожден ден не бях получавал, но затова пък са толкова хубави и толкова ми харесаха!
Но защо да ти се ядосам "още повече"? Наистина, бих искал да не променяш предния си постинг; жалко, че не предвидих че можеш да го промениш и не си го копирах, но нима мога да ти се ядосам?
Напротив, всичките ти отзиви много ме радваха и са ми много скъпи. Особено това ти дълго откровение! Щастие е за мен, че на света има толкова близка и сродна ми душа!
Тъжно ще е, ако "това е последното ти 'явно участие' на тази страница". Вероятно си имаш съображения. Но ние сме си тука. Не бих искал да е на прощаване, затова ще се обърна и към тебе с думите си към Музата:
"Единствено пред тебе коленича
с горещата молба: "Не ме забравяй!
За кратко в труден час ми се явявай
и твоят любещ, твоят мъдър глас,
да бъде във живота ми компас!""