Антикварно
В последния ден от годината
събуждаш заспали мечти,
откъсваш парченце от питката
и търсиш късметче с очи...
И преди с ръкопис са те лъгали
във писма, в стихосбирки, с цветя
и си вярвала плахо в очите им
все до глупост, наивно, с душа.
И защо да е нова годината?
Ти не си друга. И листът не е бял.
Все от болки ще капе мастилото
в калиграфен екстаз изгоряло.
Ще разяжда с замах ръкописите,
букви във думи ще хапят коварно,
тръпки ще търсят дланта му в косите ти
в срички красиви, уви, антикварни...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симона Гълъбова Все права защищены
