Jan 1, 2017, 9:38 PM  

Антикварно 

  Poetry » Love
615 0 5

В последния ден от годината

събуждаш заспали мечти,
откъсваш парченце от питката
и търсиш късметче с очи...

 

И преди с ръкопис са те лъгали
във писма, в стихосбирки, с цветя
и си вярвала плахо в очите им
все до глупост, наивно, с душа.

 

И защо да е нова годината?
Ти не си друга. И листът не е бял.
Все от болки ще капе мастилото
в калиграфен екстаз изгоряло.

 

Ще разяжда с замах ръкописите,
букви във думи ще хапят коварно,
тръпки ще търсят дланта му в косите ти
в срички красиви, уви, антикварни...

© Симона Гълъбова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??