1.01.2017 г., 21:38 ч.  

Антикварно 

  Поезия » Любовна
485 0 5

В последния ден от годината

събуждаш заспали мечти,
откъсваш парченце от питката
и търсиш късметче с очи...

 

И преди с ръкопис са те лъгали
във писма, в стихосбирки, с цветя
и си вярвала плахо в очите им
все до глупост, наивно, с душа.

 

И защо да е нова годината?
Ти не си друга. И листът не е бял.
Все от болки ще капе мастилото
в калиграфен екстаз изгоряло.

 

Ще разяжда с замах ръкописите,
букви във думи ще хапят коварно,
тръпки ще търсят дланта му в косите ти
в срички красиви, уви, антикварни...

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??