pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17027
6 сент. 2018 г., 14:45  

Антоним 

  Поэзия » Философская
690 2 5

Върхове от неказани думи,

падини от нечути желания.

А зад тях този изгревнорумен

ден, притаяващ дихания.

 

Някой къса злорадо смисъла

в броеницата на мечтите.

Не навеждай тъжни ириси,

ако твоята цел са звездите.

 

А тръгни след следи неизречени

по най- стръмното на душата.

Ще те спъват и завист, и вечност,

ще искат да те разклатят.

 

Посей своя Изгрев. С доброто

и завист, и гняв се събличат.

Така ще докажеш, че злото

не е синоним на обичаме.

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Стръмното е за смелите и отдадените, целта те прави винаги по-смел.
    Благодаря ти, Ели!
  • "Посей своя Изгрев. С доброто
    и завист, и гняв се събличат.
    Така ще докажеш, че злото
    не е синоним на обичане"

    Мъдро послание е финалът на стиха ти, Мария!
    Но е трудно да се върви "по най-стръмното на душата"...
  • Момичета, благодаря ви! Моля да ме извините за допуснатата грешка в последния стих на първия куплет! Трябва да се чете "ден, притаяващ дихания".
  • Важното е да сеем светлина! Да не забравяме, обаче, че едни обичат слънцето, а на други им блести твърде заслепяващо..откак човек съществува. 🌞
  • Не е! И никога няма да бъде, Марийче!
Предложения
: ??:??