Антоним

Sep 6, 2018, 2:45 PM 2018-09-07T05:58:10+03:00

Poetry » Phylosophy

691 2 5

Върхове от неказани думи,

падини от нечути желания.

А зад тях този изгревнорумен

ден, притаяващ дихания.

Някой къса злорадо смисъла

в броеницата на мечтите.

Не навеждай тъжни ириси,

ако твоята цел са звездите.

А тръгни след следи неизречени

по най- стръмното на душата.

Ще те спъват и завист, и вечност,

ще искат да те разклатят.

Посей своя Изгрев. С доброто

и завист, и гняв се събличат.

Така ще докажеш, че злото

не е синоним на обичаме.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2018-09-07T06:04:06+03:00

Стръмното е за смелите и отдадените, целта те прави винаги по-смел.
Благодаря ти, Ели!
voda (Елица Ангелова)

2018-09-07T02:05:07+03:00

"Посей своя Изгрев. С доброто
и завист, и гняв се събличат.
Така ще докажеш, че злото
не е синоним на обичане"

Мъдро послание е финалът на стиха ти, Мария!
Но е трудно да се върви "по най-стръмното на душата"...
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2018-09-06T18:03:14+03:00

Момичета, благодаря ви! Моля да ме извините за допуснатата грешка в последния стих на първия куплет! Трябва да се чете "ден, притаяващ дихания".
Синьо.цвете (Мая Нарлиева)

2018-09-06T15:17:36+03:00

Важното е да сеем светлина! Да не забравяме, обаче, че едни обичат слънцето, а на други им блести твърде заслепяващо..откак човек съществува. 🌞
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2018-09-06T15:13:51+03:00

Не е! И никога няма да бъде, Марийче!