Апокалиптично

Поэзия » Любовная

708 0 4

По вените небесни

пълзи от огън диря,

светкавици проблясват,

небето се раздира.

Беснее огнен вятър,

разпуква се земята

и побелява тъмнината...

А писъци безмълвни,

продънили небето,

със камъни се връщат

по златните кубета.

И няма вече къщи,

и хора не се скитат,

и няма вече никой

за никого да пита.

И няма вече тихо

да те наричам Светъл,

и няма твоят поглед

със нежност да ме търси...

Ще отлетим нагоре

със огнената пепел –

небето ни самотно

със обич да поръсим.

15.03.11 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Masha13 (Мария Шандуркова)

Много ми е приятно да чета твоите коментари, Мила! Благодаря ти!

2011-05-20T00:51:42+03:00
Ладида (Ема Венева)

В това стихотворение има енергия, силно е. Римите на края показват майсторство. Като стигнах на "Светъл" се зачуди как ще завърши - краят е добър. Всичко е навързано. Определено ми харесва!

2011-05-19T21:35:59+03:00
Masha13 (Мария Шандуркова)

Мила Кети! Току що и аз написах същото за тебе в коментар на твое стихотворение. Много се изненадвам сега, като разбирам, че ти си се зарадвала преди мен.

2011-04-23T21:22:02+03:00
Katriona (Кети Рашева)

Радвам се, че те открих, мила Мария, стиховете ти са чудесни!

2011-04-23T15:08:12+03:00