Апокалиптично
По вените небесни
пълзи от огън диря,
светкавици проблясват,
небето се раздира.
Беснее огнен вятър,
разпуква се земята
и побелява тъмнината...
А писъци безмълвни,
продънили небето,
със камъни се връщат
по златните кубета.
И няма вече къщи,
и хора не се скитат,
и няма вече никой
за никого да пита.
И няма вече тихо
да те наричам Светъл,
и няма твоят поглед
със нежност да ме търси...
Ще отлетим нагоре
със огнената пепел –
небето ни самотно
със обич да поръсим.
15.03.11 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Шандуркова Всички права запазени
Определено ми харесва!
