Masha13 (Мария Шандуркова)
115 156
27.03.2011 г., 14:03 ч.

Апокалиптично 

  Поезия » Любовна
551 0 4

По вените небесни

пълзи от огън диря,

светкавици проблясват,

небето се раздира.

Беснее огнен вятър,

 разпуква се земята

и побелява тъмнината...

А писъци безмълвни,

 продънили небето,

със камъни се връщат

по златните кубета.

И няма вече къщи,

 и хора не се скитат,

и няма вече никой

 за никого да пита.

И няма вече тихо

да те наричам Светъл,

и няма твоят поглед

със нежност да ме търси...

Ще отлетим нагоре

 със огнената пепел –

небето ни самотно

 със обич да поръсим.

 

15.03.11 г.

© Мария Шандуркова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми е приятно да чета твоите коментари, Мила! Благодаря ти!
  • В това стихотворение има енергия, силно е. Римите на края показват майсторство. Като стигнах на "Светъл" се зачуди как ще завърши - краят е добър. Всичко е навързано. Определено ми харесва!
  • Мила Кети! Току що и аз написах същото за тебе в коментар на твое стихотворение. Много се изненадвам сега, като разбирам, че ти си се зарадвала преди мен.
  • Радвам се, че те открих, мила Мария, стиховете ти са чудесни!
Предложения
: ??:??