plami-6 (Плами)
692 4679
12 мар. 2010 г., 14:44

Апокалиптично 

  Поэзия » Философская
599 0 10

Мъгла се спуска – като сива пелена

и пред очите вече притъмнява...

Изправена пред пъклена врата –

наказана съм: Бог съдбата ми решава.

 

Часовникът безкрайно трака –

стрелките неуморно забързат своя ход.

И не потрепва светлинка във мрака

да ми покаже търсения брод.

 

Лицата на приятелите избледняват,

а сенките на враговете стават плътни.

Не знам каква съдба те заслужават –

забравиха навярно, че са смъртни?

 

Самотно зарида ранената луна.

Небето сърдито се скърши в безкрая.

Тих ужас в окови душите скова –

безверието жестоко си отмъсти накрая...

© Плами Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??