plami-6 (Плами)
693 4679
12 mar 2010, 14:44

Апокалиптично 

  Poesía » Filosófica
630 0 10

Мъгла се спуска – като сива пелена

и пред очите вече притъмнява...

Изправена пред пъклена врата –

наказана съм: Бог съдбата ми решава.

 

Часовникът безкрайно трака –

стрелките неуморно забързат своя ход.

И не потрепва светлинка във мрака

да ми покаже търсения брод.

 

Лицата на приятелите избледняват,

а сенките на враговете стават плътни.

Не знам каква съдба те заслужават –

забравиха навярно, че са смъртни?

 

Самотно зарида ранената луна.

Небето сърдито се скърши в безкрая.

Тих ужас в окови душите скова –

безверието жестоко си отмъсти накрая...

© Плами Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??