Апокалиптично
Мъгла се спуска – като сива пелена
и пред очите вече притъмнява...
Изправена пред пъклена врата –
наказана съм: Бог съдбата ми решава.
Часовникът безкрайно трака –
стрелките неуморно забързат своя ход.
И не потрепва светлинка във мрака
да ми покаже търсения брод.
Лицата на приятелите избледняват,
а сенките на враговете стават плътни.
Не знам каква съдба те заслужават –
забравиха навярно, че са смъртни?
Самотно зарида ранената луна.
Небето сърдито се скърши в безкрая.
Тих ужас в окови душите скова –
безверието жестоко си отмъсти накрая...
© Плами All rights reserved.
