plami-6 (Плами)
693 4679
12.03.2010 г., 14:44 ч.

Апокалиптично 

  Поезия » Философска
628 0 10

Мъгла се спуска – като сива пелена

и пред очите вече притъмнява...

Изправена пред пъклена врата –

наказана съм: Бог съдбата ми решава.

 

Часовникът безкрайно трака –

стрелките неуморно забързат своя ход.

И не потрепва светлинка във мрака

да ми покаже търсения брод.

 

Лицата на приятелите избледняват,

а сенките на враговете стават плътни.

Не знам каква съдба те заслужават –

забравиха навярно, че са смъртни?

 

Самотно зарида ранената луна.

Небето сърдито се скърши в безкрая.

Тих ужас в окови душите скова –

безверието жестоко си отмъсти накрая...

© Плами Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??