dar4e_to (Дарина Дечева)
231 98
5 янв. 2011 г., 23:31

Апокалиптично за апокалипсиса 

  Поэзия » Другая
1152 0 21


(от Сатурновата дупка)

 


Господарят на рибите пак ще зимува на кея.

Всяка зима го среща там – ням, до последната буна

две дълбоки и пълни очи над водата да рее,

а вълни да го топлят и галят със влажни муцуни.

 

Той се смее наум. Като бебе. На бебе прилича,
преоблечено в кожа на дупки - по-плътно да вдишва
остър бриз от планктона, със който кръвта му потича
и от нея по пясъка с рибя кост епоси пише.

 

И чегърта го зимата всеки път. Люспите трупа.

Той ги ниже (да светят!) на връв, между цели заргани.

И отглежда пирани в ръкавите - благ като глупост.

Чак до лятото храни ги с плът. Мълчаливо ги храни.

 

Господарят на рибите този път няма да стане.

За последно в очите му, зимно, морето белее.

Всички риби плътта му до дъх ще изръфат. И рана

във водата ще зейне, и бури от липса ще зреят.

 

Всяка следваща зима вълните ще стават по-алчни,

по-свирепи и хищни, по-зли към последната буна.

Ще я сриват, опразнени, с ярост и бяс - девет бала.

И ще плъзнат медузи по кея. Без кръв и муцуни.

 

© Дарина Дечева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??