Apokrifos

11 июл. 2012 г., 23:46

Поэзия » Философская

464 0 0

Apokrifos
Чета си книгите по няколко: по пет, по шест
и чуждите съдби на кон нахлуват в моята.
А моят пък сюжет сконфузено мълчи
и излинява повестта му старомодна.
Мълчанието вечер влиза с тишината,
за да флиртуват свойски и събарят мрака.
Листът наместо чаши е разделна линия,
в която падат капки изповеди като вино.
Душата ми поляга младенец на него,
скимти, извиква или пие думите,
от мене дърпа смислите без име, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

На небето няма само звезди
Прощание 1978

С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...
Выбор 1991

И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
***

Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...

Ещё произведения »