Apokrifos
Чета си книгите по няколко: по пет, по шест
и чуждите съдби на кон нахлуват в моята.
А моят пък сюжет сконфузено мълчи
и излинява повестта му старомодна.
Мълчанието вечер влиза с тишината,
за да флиртуват свойски и събарят мрака.
Листът наместо чаши е разделна линия,
в която падат капки изповеди като вино.
Душата ми поляга младенец на него,
скимти, извиква или пие думите,
от мене дърпа смислите без име, ...