18 июл. 2017 г., 13:16

Апостоле

529 1 0

А з се чувствам виновен
П ред подвига на велик човек.
О ткога ни е показал път без окови
С тоим и чакаме другия век.
Т акъв живот ли искаме ние
О мръзнаха ми години на преход.
Л ъжат ни, виновни сме и аз, и вие
Е дин живот имаме, а живеем в шепот.

 

Ж алко за чистите му мечти
И за заветите, които ни е оставил.
В елик човек е той, а не аз и ти

 

С рамувай се, че си го забравил.
И нека днес наведем глава

 

В енец и цветя да поднесем.

 

Н арод да бъдем, а не стада
А ко искаме силни да растем.
С вободата никога да не спрем.

Явор Перфанов
18.07.2017
Г.Оряховица
<3

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Перфанов Все права защищены

2017

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...