Апостоле
525
1
0
А з се чувствам виновен
П ред подвига на велик човек.
О ткога ни е показал път без окови
С тоим и чакаме другия век.
Т акъв живот ли искаме ние
О мръзнаха ми години на преход.
Л ъжат ни, виновни сме и аз, и вие
Е дин живот имаме, а живеем в шепот.
Ж алко за чистите му мечти
И за заветите, които ни е оставил.
В елик човек е той, а не аз и ти
С рамувай се, че си го забравил.
И нека днес наведем глава
В енец и цветя да поднесем.
Н арод да бъдем, а не стада
А ко искаме силни да растем.
С вободата никога да не спрем.
Явор Перфанов
18.07.2017
Г.Оряховица
<3
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Явор Перфанов Всички права запазени
