А з се чувствам виновен
П ред подвига на велик човек.
О ткога ни е показал път без окови
С тоим и чакаме другия век.
Т акъв живот ли искаме ние
О мръзнаха ми години на преход.
Л ъжат ни, виновни сме и аз, и вие
Е дин живот имаме, а живеем в шепот.

Ж алко за чистите му мечти
И за заветите, които ни е оставил.
В елик човек е той, а не аз и ти

С рамувай се, че си го забравил.
И нека днес наведем глава

В енец и цветя да поднесем.

Н арод да бъдем, а не стада
А ко искаме силни да растем.
С вободата никога да не спрем.

Явор Перфанов
18.07.2017
Г.Оряховица
<3