17 апр. 2012 г., 14:18

Априлско тайнство

766 0 2

 

Априлско тайнство

 Посветено

 

Отново Южен порив ускорява,

върхари наклоняват в резедаво.

Отново лъч в зениците кълни,

завихрят се копнежи на вълни.

 

Април нашепва, отпечатал в бяло,

за тайнството на всякое Начало.

Хармония и в цвете и в мушица – Дух.

Хармония и в пясъка – дочух…

 

Една Душа си търсила Обвивка,

на устните коприна да извива.

Целунал я Април – облякъл в Тяло,

а слънцето лицето ú заляло.

 

Усмивката. Изящен Южен тласък...

в сълза пречистен блясък,

писмо без думи с дълъг послепис

и радост от лилавата ни Вис.

 

Белязан атом в изгрев закодиран:

на всеки да раздава – да не взима –

усмивката, родена във очите на дете,

Любов за теб ще оплете.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Начев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...