16 июл. 2007 г., 09:46

Аристократка

Поэзия

910 0 11

Под звуците на дрезгав джаз
жената в сиво пие чай.
И крие в шепите анфас,
напомнящ неизбежен
край.

Лакираните пръсти трепнат
по скъпия й порцелан.
А устните й тихо шепнат
куплет отдавна изживян...

Високите тавани вият
над крехката й остарялост.
А устните й жадно пият
от спомените и от...
чая.

Със жест на истинска графиня
отгръща страниците прашни...
Очите й са още сини.
Очите й са още властни...

Душата й ще надживее
за хляба всяка смешна схватка...
Защото да мълчи умее.
Защото е аристократка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

cvete21 (Цветелина Янкова)

Браво! Един от най- хубавите стихове, които съм чела в този сайт! Поздравления за идеята, за интонацията, за майсторството и за невероятния край!!! Определено заслужава 6!

2007-08-21T14:21:50+03:00
petrokam (Петър Варчев)

Ако и царят беше истински аристократ като нея щях да бъда негов поданик.

2007-07-17T11:38:48+03:00
ellyst (Ели)

представих си я, така ясно, все едно съм видяла снимка. Много образно,браво!

2007-07-17T09:52:17+03:00
Ванилин (Ванилин Гавраилов)

Чета с удоволствие!

2007-07-17T09:49:23+03:00
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

!!!*

ти СИ*

2007-07-16T23:53:15+03:00