Jul 16, 2007, 9:46 AM

Аристократка 

  Poetry
700 0 11
Под звуците на дрезгав джаз
жената в сиво пие чай.
И крие в шепите анфас,
напомнящ неизбежен
край.

Лакираните пръсти трепнат
по скъпия й порцелан.
А устните й тихо шепнат
куплет отдавна изживян...

Високите тавани вият
над крехката й остарялост.
А устните й жадно пият
от спомените и от...
чая.

Със жест на истинска графиня
отгръща страниците прашни...
Очите й са още сини.
Очите й са още властни...

Душата й ще надживее
за хляба всяка смешна схватка...
Защото да мълчи умее.
Защото е аристократка.

© Катя All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??