1 сент. 2007 г., 14:42

Аромат

1.4K 0 10
Какъв е този дивен аромат
сред Морската градина -
край вълните?
На топъл пясък,
на вода, на цвят,
на йод, на слънце,
на жасмин - наситен,
на нещо непознато,
на трева,
на свежо и зелено,
на магия,
на светлина,
на странни вещества,
на риба, водорасли и стихия.
На някаква несбъдната мечта,
на тишина и влага застояла,
на пътища далечни към света,
на лято - още в своето начало.
На зачервена кожа,
на копнеж,
на бира, стичаща се по ръката,
на гларуса, докоснал в тих летеж
настръхналата кожа на водата.
На празник, на почивка, на растеж.
На уморена жега и на тръпка.
На смях от млади устни,
на стремеж
по пясъка да видиш свойта стъпка.
На екзотични храсти и цветя,
на някакъв парфюм след непозната,
от който ти остава мисълта
за много младо,
много диво лято.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Шейтанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...