1 sept 2007, 14:42

Аромат

  Poesía
1.4K 0 10
Какъв е този дивен аромат
сред Морската градина -
край вълните?
На топъл пясък,
на вода, на цвят,
на йод, на слънце,
на жасмин - наситен,
на нещо непознато,
на трева,
на свежо и зелено,
на магия,
на светлина,
на странни вещества,
на риба, водорасли и стихия.
На някаква несбъдната мечта,
на тишина и влага застояла,
на пътища далечни към света,
на лято - още в своето начало.
На зачервена кожа,
на копнеж,
на бира, стичаща се по ръката,
на гларуса, докоснал в тих летеж
настръхналата кожа на водата.
На празник, на почивка, на растеж.
На уморена жега и на тръпка.
На смях от млади устни,
на стремеж
по пясъка да видиш свойта стъпка.
На екзотични храсти и цветя,
на някакъв парфюм след непозната,
от който ти остава мисълта
за много младо,
много диво лято.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...