18 окт. 2009 г., 22:45

Аромат на цъфнала череша

1.4K 0 5

Аз скитах по света, за да те срещна,

пребродих ниви, плувах в океани...

Със аромат на цъфнала череша,

ти нежно приземи се в мойте длани.

 

С крилата си запърха край сърцето ми

и бавно се понесох с твойта пролет

към висините ясни. И в небето ти

простор открих за дивия си полет.

Душата ми за тебе се отвори

като цветче в градина. Сутрин под росата

разбивах всички клетки и затвори,

а вечер тихичко се свивах под земята

и търсех топлината на очите,

дарили ми живот след толкоз време

и пресушили оня извор на сълзите -

тоз, който тегне като бреме.

А как да те оставя да си идеш,

проклинайки сърцето си разбито?

И цветето от корен да изтръгнеш,

да го оставиш със сълзи пропито?

 

Аз скитах по света да те забравя,

но ароматът ти на цъфнала череша

до днес ме кара всичко да направя

с очите ти красиви да се срещна...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...