18.10.2009 г., 22:45

Аромат на цъфнала череша

1.4K 0 5

Аз скитах по света, за да те срещна,

пребродих ниви, плувах в океани...

Със аромат на цъфнала череша,

ти нежно приземи се в мойте длани.

 

С крилата си запърха край сърцето ми

и бавно се понесох с твойта пролет

към висините ясни. И в небето ти

простор открих за дивия си полет.

Душата ми за тебе се отвори

като цветче в градина. Сутрин под росата

разбивах всички клетки и затвори,

а вечер тихичко се свивах под земята

и търсех топлината на очите,

дарили ми живот след толкоз време

и пресушили оня извор на сълзите -

тоз, който тегне като бреме.

А как да те оставя да си идеш,

проклинайки сърцето си разбито?

И цветето от корен да изтръгнеш,

да го оставиш със сълзи пропито?

 

Аз скитах по света да те забравя,

но ароматът ти на цъфнала череша

до днес ме кара всичко да направя

с очите ти красиви да се срещна...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...