Oct 18, 2009, 10:45 PM

Аромат на цъфнала череша

  Poetry » Love
1.4K 0 5

Аз скитах по света, за да те срещна,

пребродих ниви, плувах в океани...

Със аромат на цъфнала череша,

ти нежно приземи се в мойте длани.

 

С крилата си запърха край сърцето ми

и бавно се понесох с твойта пролет

към висините ясни. И в небето ти

простор открих за дивия си полет.

Душата ми за тебе се отвори

като цветче в градина. Сутрин под росата

разбивах всички клетки и затвори,

а вечер тихичко се свивах под земята

и търсех топлината на очите,

дарили ми живот след толкоз време

и пресушили оня извор на сълзите -

тоз, който тегне като бреме.

А как да те оставя да си идеш,

проклинайки сърцето си разбито?

И цветето от корен да изтръгнеш,

да го оставиш със сълзи пропито?

 

Аз скитах по света да те забравя,

но ароматът ти на цъфнала череша

до днес ме кара всичко да направя

с очите ти красиви да се срещна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...