24 авг. 2016 г., 21:24

Асфиксия

397 0 2

Аз съм звяр,
който не може да диша,
поробен в клетка
на извратено съзнание.
Плод съм
на твоите мисли,
създаден,
за да бъде притежаван.
Навън е дивото
и то крещи моето име,
а в мен блъска всичко.
Дробовете отказват.
Аз съм звяр, 
който не иска да диша...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивона Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ... повечето плодове са "създаден за да бъде изяден" ...
    Но нямам намерение да се шегувам. Хареса ми идеята, която внушава стихотворението. Харесаха ми и изразите.
    Поздрави!
  • !!!...

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...