Аслан

Поэзия

438 4 5

Съдбата... мисъл, истина и грях.

Оракул, потънал в грях...жезъл!

Смърт. Тишина, героят уморен

с очи просълзени прошепва.

Съдба... врагът дори не клепва.

Мирис на тамян, Боже, дали -

молитва... армаган, пожертваш

последната си пешка.

Магия, океан, аслан, балкан!

Всичко е бездънен океан.

Любовта - вулкан изригващ,

изгаря мостовете на страстта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

aap (Ангел)

Много се радвам че ви имам ,Приятели,вие ми топлите сърцето ,златни сте!!!С любов и нека до всичко което се докоснете ви носи радост и вдъхновение!!!

2023-09-11T21:29:39+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Чудесно си наредил мислите си, Ачо!

2023-09-11T21:25:50+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Много последни пешки бяха пожертвани, но дали поне на една от тя е съдено да стане царица. Поздравление за силните редове, Приятелю!

2023-09-11T20:14:55+03:00
Niki_art (Николай Василев)

Много е хубаво, Ачо!

2023-09-11T19:40:50+03:00
Kalia1117 (Лили Вълчева)

“ Любовта - вулкан изригващ
изгаря мостовете на страстта.” Образна творба! Хубаво е да те чета, Ангеле.

2023-09-11T13:48:14+03:00