11 сент. 2023 г., 00:47

Аслан 

  Поэзия
162 4 5

Съдбата... мисъл, истина и грях.

Оракул, потънал в грях...жезъл!

Смърт. Тишина, героят уморен

с очи просълзени прошепва.

 

Съдба... врагът дори не клепва.

Мирис на тамян, Боже, дали -

молитва... армаган, пожертваш

последната си пешка.

 

Магия, океан, аслан, балкан!

Всичко е бездънен океан.

Любовта - вулкан изригващ,

изгаря мостовете на страстта.

© Ангел Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много се радвам че ви имам ,Приятели,вие ми топлите сърцето ,златни сте!!!С любов и нека до всичко което се докоснете ви носи радост и вдъхновение!!!
  • Чудесно си наредил мислите си, Ачо!
  • Много последни пешки бяха пожертвани, но дали поне на една от тя е съдено да стане царица. Поздравление за силните редове, Приятелю!
  • Много е хубаво, Ачо!
  • “ Любовта - вулкан изригващ
    изгаря мостовете на страстта.” Образна творба! Хубаво е да те чета, Ангеле.
Предложения
: ??:??