2 мая 2008 г., 10:21

Асоциация

Поэзия

827 0 18

Светлините изгасяха мрака.
Булеварда превърна се в плаж
и коли като прилив заляха
с много нерви и малко багаж.

Вълнолома минутно растеше.
Светофара ненужен бе фар.
Тъмнината бе бряг и зовеше...
Морски бриз със бетонен загар.

Вместо гларуси, клаксон пищеше
и ръмжаха мотори сърдити.
Вместо йод, на гориво смърдеше
и лютеше солено в очите...

Мъдро утрото чакаше кротко
и с надежда, дано да не види
ежедневната морска жестокост,
от разбити рапани и миди...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

valshebnica (Боряна Събева)

Поздравления, Вальо! Страхотно си пресъздал ежедневната морска жестокост!

2008-05-10T11:03:06+03:00
bg_lexis (Госпожа Стихийно Бедствие)

Не трябва да е много асоциативен човек, за да разбере стиха ти. Много ме впечатли!

2008-05-06T06:42:35+03:00
krasini (Красимира Касабова)

Много добра асоциация ПОЗДРАВ

2008-05-04T17:16:41+03:00
Самодива (Вики)

Интересни асоциации правиш. Харесва ми.

2008-05-04T11:55:48+03:00
forttuna (Мишел от Съпротивата)

Страхотна асоциация, от тези, които ти можеш да правиш!

2008-05-04T10:09:07+03:00