2.05.2008 г., 10:21

Асоциация

817 0 18
Светлините изгасяха мрака.
Булеварда превърна се в плаж
и коли като прилив заляха
с много нерви и малко багаж.

Вълнолома минутно растеше.
Светофара ненужен бе фар.
Тъмнината бе бряг и зовеше...
Морски бриз със бетонен загар.

Вместо гларуси, клаксон пищеше
и ръмжаха мотори сърдити.
Вместо йод, на гориво смърдеше
и лютеше солено в очите...

Мъдро утрото чакаше кротко
и с надежда, дано да не види
ежедневната морска жестокост,
от разбити рапани и миди...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...